Kino.

Българските съвременни танцови артисти превръщат невъзможното във възможно

Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев са успешни артисти с десетки проекти в страната и чужбина, продуценти и неуморни активисти в полето на съвременния танц и пърформанс. Отвъд множеството самостоятелни начинания на всеки от тях,  вече тринадесет години тримата заедно организират Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Създават го през 2008 г., когато този вид изкуство присъства слабо на сцената в България и публиката все още е малко. Оттогава до днес са показали 134 представления на хореографи от цял свят и непрестанно развиват фестивала с нови инициативи като образователната платформа „Без дистанция“ и „Българска танцова платформа“. Какво задвижва самите тях, за да вършат всичко това, научаваме лично: 

Първите срещи със съвременния танц и пърформанс понякога могат да са неочаквани и дори стряскащи, ако човек е свикнал предимно с други форми на танцовото изкуство – класически балет, например. Какви са вашите препоръки, как да подходим към това изкуство?

Вили: Аз мисля, че стряскащи могат да бъдат срещите както със съвременното, така и с класическото изкуство :)

Стефан: Самият въпрос стряска. Стряскаме се от непознатото и тъмното. Но всички артисти в нашия афиш се представят с имената си, а са и на светло под прожекторите. Така че - няма страшно.

"Нонумент", съвместен проект на Стефан А. Щерев с ЛИГНА (Германия), с номинация за ИКАР 2020 за "Съвременен танц и пърформанс", Фотограф Мария Барашка

Ива:  Ако подхождаме преднамерено, че съвременното изкуство е стряскащо, то тогава никакви рецепти не биха помогнали. Не, новите форми не са страшни и заплашителни, те са изненадващи, диалогични по техен си начин, предлагащи движение на сетивата и мисълта.

Предстои 13-то издание на „Антистатик“. Какво ще предложи програмата този път? 

(Тримата един през друг) Фестивалът “Антистатик”  ще се проведе от 8 до 21 Май. В рамките на него публиката ще може да види 7 представления на артисти от Германия, Австрия, Испания, Франция, Япония и САЩ. Между 15 и 17 май ще се проведе и второто издание на „Българската танцова платформа”, в която ще представим 13 представления на утвърдени и млади танцови артисти. През тази година „Антистатик” ще е домакин и на първата в България „Международна хореографска среща” на 9 и 10 май. Образователната програма „Без дистанция” ще предостави на местните артисти  възможности за работни ателиета. На 8 май ще се състои и премиерата на брой 2 на „Списание за танц”.

Кои са българските артисти, чиито представления можем да гледаме в рамките на „Българска танцова платформа“? 

Кадър от пърформанса "Soft Things" на Ива Свещарова и Розе Беерман с премиера на 27 и 28 февруари от 19:00 ч. в ДНК, фотограф Щефани Кулиш

Вили: Авторите и хореографите, чиито работи ще покажем (по азбучен ред) са:  Александар Георгиев, Ана Данкова, Вили Прагер,  Галина Борисова, Жана Пенчева, Живко Желязков, Ива Свещарова, Иво Димчев, Марион Дърова, Мила Искренова и Балет “Арабеск”, Росен Михайлов, Стефан А. Щерев, Стефани Ханджийска, и всички участниците в техните представления.

Кои са най-силните страни на съвременната танцова сцена в България? 

Стефан: Най-силните ѝ страни са нейната осезаема несигурност, която я прави интересна, заради стремежа да оцелява.

Вили: Че все още не институциализирана, което дава възможност на танцовите артисти  да не се съобразяват с кураторски поръчки и тенденции. Сцената е доста пъстра в изразните си средства, както и доста мобилна, заради възможните формати и пространства.

Ива: Съвременната танцова сцена в България е поставена пред постоянни предизвикателства, които произвеждат множество спънки на процеса по създаване и разпространение на артистичните проекти. В резултат на това артистите са се превърнали в магьосници, превръщайки невъзможното, по някакъв начин, във възможно. 

А какво не ù достига, за да бъде още по-силна? 

Стефан: Процесите са много и не е възможно да ги щрихирам с няколко изречения. Несигурността и непостоянната подкрепа са сред недоимъците на съвременното изпълнителско изкуство, но те сякаш са очаквани. Най-големият недостиг е липсата на приемащи пространства, които да инвестират в това изкуство. Острови като ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс и новосъздадената Сцена „Дерида“ (и доскоро Центърът за култура и дебат „Червената къща“) не могат да се задържат на повърхността, програмирайки такова съдържание. Системата на държавните театри е затворена, там по-скоро силно надценената реформа доведе до изкривяване и интересът въобще към външни продукции е минимален, какво да кажем за тези от съвременния танц.

Не ѝ достига адекватно на европейското образование. Не ѝ  достига адекватно финансиране. Не ѝ  достигат адекватни условия за създаване и представяне. А понякога не ѝ достига и смелост.

Ива: Сцената има крещяща нужда от повече видимост в публичното пространство, по-добри условия на работа и адекватна финансова подкрепа. 

Филмът „Неспокойно създание: Уенди Уилън“ разказва за творческия път на примабалерината Уенди Уилън, която също се насочва към съвременния танц, но на по-късен етап. Това често срещана траектория ли е и каква е взаимовръзката между тези две изкуства – класическия балет и съвременния танц? 

Стефан: В едното изкуство водещо е развиването на все по-добра техника, а в другото въпросът „Какво правя с тази техника?“.  

Вили: Има доста примери за хореографи преминали през класическия балет и стигнали до съвременния танц и също толкова за прекрасни хореографи, които нямат и не са имали никакви допир с класическия балет.

Ива: Това е много индивидуален процес и за всеки е различен пътя на преминаване от една естетика в друга. Свързано е с личната нужда на изразяване на артиста и физическата му кондиция. 

Едно от основните изпитания, пред които Уенди Уилън се изправя са предразсъдъците относно възрастта на изпълнителите на сцената. Сблъскват ли се с такъв проблем артистите у нас и с какви други предизвикателства трябва да се борят? 

Стефан: Възрастта може да е проблем само по отношение на тялото, особено когато то се разглежда като инструмент за върхови физически постижения на сцената. Съвсем друг въпрос е осъзнатото присъствие на сцената и теоретичната рамка, която определя това не/присъствие.

Вили: Възрастното тяло на сцената е изключително интересно. В съвременния танц го виждаме все по-често, а дори и в класическия балет.

Ива: Малко са примерите в България на танцови изпълнители, които са активни след определена възраст. Много бих искала това да се промени и да не се гледа на изпълнителското тялото като на продукт с кратък срок на действие. 

Вие гледате ли балет, имате ли любими балетни спектакли или хореографи? 

Вили: Първият балет, който гледах в началото на 80-те, е „Конче вихрогонче” на Мариус Петипа, а последният бе „Лебедово езеро” на Александър Екман.

Стефан: С класическия балет се срещам по специални поводи. Последно гледах Парижката опера и Баланчин.

Ива: Възхищавам се на балерината Наталия Осипова и когато имам възможност гледам продукции на Кралската опера и балет в Лондон.

А кои съвременни представления мечтаете да покажете в България?

Кадър от "Произведени за щастие" с участието на Вили Прагер, Фотограф Петя Иванова

Вили: Много искам да представим артисти като Жером Бел, Мег Стюарт, Ален Плател, Ане Тереса Де Керсмакер…

Стефан: Аз не мечтая. Аз очаквам да поканим скоро Жером Бел или Марко Беретини.

Ива: Много бих искала да видя в програмата на „Антистатик“ представление на Superamas и се надявам това да не остане само приятен сън.

Киноточка благодаря на Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев за интервюто и неуморната им работа по подготовката на "Антистатик".

Специални благодарностти и на Ина Дублекова, част от екипа на Културна фондация А25, която води интервюто.

Организатори

Киноточка е съвместен проект на Блок Кино и Посолството на Съединените Американски Щати.

Партньор