Kino.

ВИКТОР ЧУЧКОВ: ДОКАТО ПИША МУЗИКА, ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ НА АКТЬОРИТЕ

Роден е на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица. От малък изучава пиано. Учи в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София, а на 20 години печели правото на стипендия в Римската музикална академия „Санта Чечилия“. Професор е по камерна музика и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България (19992005). Творбите му се изпълняват в над 16 страни в Европа, Азия и Латинска Америка. Автор на някои от най-обичаните детски песни, като „Химн на сътворението“, „Дъга“. Композитор на музиката към филмите „18% сиво“, „Пеещите обувки“, „Тилт“, „Скален кристал“, „Суламит“, „Коледна приказка“, „Концервфилм“, „Нощ без теб“, „Тест“, „Съседката“, „Иван Кондарев“ и други. Почетен гражданин на Горна Оряховица от 1998 г. Лауреат е на международни и на национални конкурси. Награден е с орден „Кирил и Методий“ I степен.

Кога започнахте да се занимавате активно със запис на филмова музика?

Приятелството ми с Мориконе започва 90-та година, когато имах концерт като пианист на един италиански летен музикален фестивал. Той имаше участие във втората част. След концерта дойде с неговия импресарио и ми каза, че често записват в Прага, Будапеща и попита дали могат да го правят и в София. Така се роди идеята за тази дейност и за двайсет години заедно с жена ми Елена и благодарение на организационните усилия на синовете ни, записахме музика за над 800 филма от цял свят.

Как започва вашата връзка с Италия?

Но как попаднах в Италия..  След втори курс ни изпратиха една голяма студентска група от десетина души във Венеция на специализирани курсове за четиридесет дни. За това време написах едно произведение. Проявих се. Ректорите на Римската академия ми обещаха стипендия, за да продължа образованието си там. Да следвам там - добре, но не исках да бягам, защото това означаваше да не мога да видя повече родителите си. А и бяхме вече тайно женени с Елена, но нея не я пускаха зад граница. Тогава писах писма и поисках официално разрешение. Павел Матев го даде, и то не само на мен. Това беше първият пробив в края на 60-те. През 1971, когато току що бях завършил следването си, жена ми забременя с Виктор, големият ни син, и каза, че иска да се приберем, за да роди в България, въпреки че в Италия ни беше осигурено всичко. Така вместо в Рим и двете ни деца се родиха в Русе. В Рим оставихме доста перспективи и възможности. Но носталгията по дома беше силна.

Жена ви Елена работи винаги с вас.

Елена винаги е била до мен и ми е помагала изключително много. Тя завърши специализация по филмова музика в Италия и е изключителен специалист в областта. Тя е и най-верният ми съветник.

Измежду всичките ви дейности кое най-силно ви тегли?

Акцентът е пианото. Дядо ми е бил свещеник и го пращат в Търновска Енория и така попада в Горна Оряховица. Баща ми и майка ми са от там. Баща ми е лекар.  Те забелязват, че още от съвсем малък тактувам, повтарям отлично ритми и мелодии, и ме записват на пиано при една изключително добра учителка, която беше интернирана в Горна Оряховица. Малко по-късно ме чу да свиря и един голям професор от София. Той се разпореди веднага да ме пратят в София, за да продължа обучението си. И семейството ми замина за София.

Кога открихте композирането?

Композицията започнах също в ранна детска възраст. Първата ми творба беше едно валсче. Написах го тайно на 6 години и поллвина.  Всъщност, в началото просто го измислих и запомних, защото не можех да го запиша. Но след една година го записах. Това валсче, вие навярно го знаете. Защото някъде през в края на 80-те, когато бях на Златната монета в Болоня, участвах в среща с детския хор и диригента му. Децата ме попитаха коя е първата ми композиция и аз изсвирих това валсче. Диригентката ме покани на вечеря, на която ме накара да изсвиря валса, като го записа на магнетофон. След една година ми се обади по телефона и ми каза: „Пусни си Рай, за да чуеш нещо.“ Моето валсче беше станало химн на техния хор. От тази музика направиха популярната песен „Хорът на сътворението“, с която десет години подред откриваха „Златната монета“. После Лили Вучкова написа българския текст.

Какъв е вашият метод на работа?

Идеите те човъркат непрекъснато. През деня, през нощта и по пътя.. Навсякъде. Те просто идват. И когато  дойдат – вече трябва да живееш с тях, докато родиш творбата, докато я завършиш... В киното композиторът е подчинен – на режисьора, на историята, на жанра, на стила... Той просто трябва да помогне за засилване на въздействието на филма. Да влезе в излъчването на актьорите, за да може да направи подходяща музика. Даже думата е повече подходяща, отколкото хубава музика.

Каква е ролята на композитора в киното?

Киното е екипна работа. Не си само ти. Хем трябва да си ти, с целия ти творчески капацитет и опит, хем не трябва да излизаш извън авторската концепция. Филмовата музика е приложно изкуство. Напоследък много хора успяват да измислят нелоши музикални теми, но все по-малко са тези, които умеят да оркестрират. Затова те се обръщат към други, които им помагат. Но техните имена не остават в надписите. Има композитори, които работят по сценарий, но това за мен не е вариант – първо сценарият се изменя хиляда пъти и второ – това е прекалено сух метод. Аз искам да видя очите на актьорите, да усетя атмосферата на филма.

Как преценявате къде да има музика?

Това се коментира и решава заедно с режисьора.  Първо той каза къде си представя музика  -  тук толкова секунди, тук толкова и т.н. Всичко зависи от неговата музикална култура и опита му. Трябва да се прецени внимателно дали музиката е много, дали е малко. Например, има скандинавски филми, в които почти няма музика. 

Каква е ролята на тишината във филмите?

Тишината пак е музика. Тя може да докосне по друг начин зрителя, понякога успява да го подготви за ситуацията по по-добър начин. Това са специфични моменти, в които музиката дори би могла да пречи. Обаче музиката може да подсили други места неимоверно много.  Тя е голям помощник при изграждането на емоции, напрежение. Без да издава действието. Много е важно кога влиза музиката, в кой момент.

Работата по кой филм е била най-удовлетворяваща?

По много филми. Ярък спомен имам от един италиански филм „Скален кристал“. Когато ми се обади режисьорът на този филм тъкмо си бях предал музиката към последният филм на Христо Христов „Суламит“. Тя беше много наситена. Христо обичаше да има много музика, даваше ми много пространство. Сега като го гледам филма виждам, че тя малко надделява на някои места. Балансът е много важен. Силата на музиката също е много важна – дали тихичко ще влезе в теб или ще гръмне.

Дебютантът Морисио Закаро беше чул моята музика чрез една касетка и ми се обади по телефона. Пусна ми музиката и ме попита дали я познавам. Отговорих, че това е моята музика към филма „Суламит“. Той заяви: „Искам същата за моя филм“. Казах му, че същата няма как да бъде, но започнахме да работим заедно.  На него му беше първи филм и беше неуверен, позволяваше на монтажистката си Симона Паги да се бърка повече отколкото трябва за това къде да има музика и къде не. Тя имаше самочувствие, защото по същото време беше номинирана за Оскар за монтажа на „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини. В крайна сметка резултатът беше добър и аз съм наистина щастлив от този филм.

Върху какво работите напоследък?

Освен музиката за „18 % сиво“, който тръгва по кината в края на януари, чийто режисьор е големият ми син Виктор, а продуцент малкият ми син Борислав, наскоро издадох 16 диска като една равносметка за извървения творчески път. Това е селекция от над 300 записа от Българско Национално Радио, Италианското радио, Холандското радио, Бразилското радио и други произведения. Тази колекция не е за продан - тя ще бъде разпространена по бибилиотеки, може би и в YouTube. Жанрово богато е - има много класика, много романтика.  Вътре има и много филмова музика, която няма къде да се чуе.

Организатори

Киноточка е съвместен проект на Блок Кино и Посолството на Съединените Американски Щати.

Партньор