Kino.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МОТИВАТОР СА ДРУГИ МОТИВИРАНИ ХОРА

Разговор с Илияна Стоилова от инициативата WIND2WIN с кауза „Черно море, свободно от пластмаса”

WIND2WIN Challenge е първото морско предизвикателство с уиндсърф, проведено в България през септември 2018 по протежението на черноморското крайбрежие между с. Дуранкулак и с. Резово. Илияна Стоилова и Йоан Колев са атлетите, които за три дни преминават по вода източната граница на България, само и единствено със силата на вятъра и човешкия дух. Разстоянието, което двамата сърфисти изминават, се равнява на 300 км.

„Море на вятъра“ е късометражен филм, който документира приключението на Илияна и Йоан, осъществили уникалното по рода си скоростно прекосяване с уиндсърф на българското Черноморие с цел привличане общественото внимание върху вредите, които употребата на пластмаса причинява на Черно море.

Режисьорите на филма Стоил Димитров и Борислав Камилов  (Beardfrost Productions) специализират в заснемането на документални филми за екстремни спортове.

Инициaтивата WIND2WIN за „Черно море, свободно от пластмаса” стартира през 2018 с предизвикателството по вода с уиндсърф от Дуранкулак до Резово. Разкажи ни за пътя, който изминахте от началото на идеята до осъществяването на филма по темата?

Самата идея се зароди още през 2017. Прекосяването от Дуранкулак до Резово е нещо, което сме планирали отдавна и за нас беше важно това да не е просто спортно предизвикателство. Целта беше да се покаже на хората красотата на нашето море и в същото време парадоксът, който виждаме в несъвместимостта между природата и постоянното й замърсяване. И то не само в България, но и в световен мащаб. За нас беше важно насочването на вниманието по посока чистотата на нашите води, защото когато виждаш, че твоята непосредствено близка среда е замърсена, тогава си по-чувствителен, обръщаш повече внимание на тези проблеми.

Вие сте от първите, които заговориха за проблема в България, като дълго преди това се усещаше масово неглижиране на тази тема.

 Докато все още правихме своите проучвания, не се говореше толкова за този проблем, но причината беше, че все още нямаше много изследвания, информация и анализи. Някак си това все още беше тема табу. Хората не виждаха проблема и това ни накара да потърсим начин през нашия специфичен опит, да събудим нужното отношение в обществото.

Усещате ли сега хората да проявяват по-голяма отговорност след като вече две години провеждате усилен дебат по темата?

Още през 2018, след като направихме това предизвикателство от Дуранкулак до Резово, предшествано от много инициативи, свързани с почиствания, започнахме да виждаме как отношението на хората постепенно се променяше. Поставихме кошчета за разделно събиране, кутии за тютюневи отпадъци, направихме множество прожекции на филма „Море на вятъра”, който разказва за предизвикателството и каузата, и видяхме, че хората се стараеха да пазят по-чисто. Много наши приятели и познати спряха да използват пластмасови бутилки, като ги замениха с такива за многократна употреба. Рожденните дни все повече започваха да се празнуват с канчета в ръка, вместо пластмасовите чашки за еднократна употреба. За това се приканваше и във фейсбук в различни събития. По морето вече също се правят инициативи, в които ако занесеш собствен съд и ти сипят в него храна, получаваш отстъпка, с което допълнително се мотивират хората към промяна. Промяната е осезаема, независимо, че нуждата от говорене по темата е все още голяма, за да се премине към масови действия.

На фона на това, че проблемите в България често се дискутират главно през негативната си призма, сякаш вашият позитивен подход успя да спечели много повече съмишленици. Мислихте ли предварително за подхода си в комуникацията?

 За нас беше много важен подходът към хората, защото често говорим много назидателно, но аз от личен опит знам, че най-големият мотиватор са други мотивирани хора.

Това, което забелязахме е, че често действията на масата са продиктувани не от това, че някой е лош, а защото няма достатъчно информация. Затова решихме да дадем гласност на проблема по позитивен начин, чрез нашето отношение към природата и това, което усещаме, докато караме сърф. Опитахме да покажем какво може да правиш от една страна като забавление, но и колко е нужно всички ние да имаме отношение към опазването на природата, която ни заобикаля.

Какво видяхте по пътя от най-северната до най-южната точка на нашето Черноморие?

На повърхността морето изглеждаше видимо чисто. Но за съжаление, това е само на повърхността. При по-спокойно време могат да се видят плаващи отпадъци. Докато правихме мониторинг по брега се виждаха огромни количества отпадъци.

 Най-ясно се виждат отпадъците през зимата по всички плажове, с или без  концесионер. През лятото виждаме чистият плаж, почистван от хората, които се грижат за него, за да бъде той приветлив. Но, ако човек се разходи по плаж без концесионер, като плажовете Липи или Ропотамо например, ще забележи наличието на множество отпадъци. И това не е само в България. Това е навсякъде, където караме.

Филмът „Море на вятъра” е показван на няколко филмови фестивали в страната и получи награда за най-добър български документален филм на „Банско филм фест”. Какви бяха отзивите на публиката?

 Публиката беше много позитивна и най-вече вдъхновена. Имаше деца, които след прожекциите на лятното и есенното ни турне идваха при нас и ни казваха, че повече няма да използват пластмасови сламки.

Друго дете, чийто любим шампоан е с герой от Star Wars, ни каза че той е пластмасов и вече никога няма да го ползва. Филмът изигра основна роля за гласността, която успяхме да провокираме по темата.

Първо стартирахме с прожекции по морето, защото за нас беше стратегически важно през лятото на 2019 да се покаже филмът и то именно в епицентъра на проблема. Направихме около 15-16 прожекции: първата беше в Бургас, след това тръгнахме и към вътрешността на страната, като обиколихме 6 града в България. Следващата ни стъпка бяха фестивалите, на които показахме филма. Предстои ни участие във фестивал в Израел, като сме в очакване за селекция от още 25 международни фестивала.

Какви са плановете ви за 2020?

През 2020  се обединяваме с още организации и вярвам, че ще успеем да направим нещо много хубаво заедно. Планирали сме отново организирането на различни инициативи за почиствания на плажовете, както и работилници, чрез които да покажем как пластмасата, която намираме по плажа може да бъде оползотворявана и превърната в продукт. Идеята е да покажем потенциала на отпадъците, които се намират навсякъде.

Ще направим прожекции на филма и в училища, тъй като децата са изключително голяма сила и определено са хората, които променят всичко около нас.

Понеже най-разпространеният отпадък по плажовете са тютюневите угарки, ще активираме акция с кутии в определени райони по плажовете, където хората отново по забавен начин могат да гласуват с фасове на някаква тема, вместо да ги изхвърлят директно в пясъка. Акцията е абсолютно отворена към всички, защото цигарените фасове са много малък, като размер, отпадък, но са силно токсични и в тях се съдържа пластмаса, която се разгражда за период от около 13 години. За събирането на самите фасове сме се свързали с фирма, която ги рециклира в Германия. Пластмасата от фасовете може да се използва за създаване на различни пейки и други продукти, а биологичният отпадък от тях се използва за компост. И все пак най-важната стъпка, която трябва да се направи е не толкова рециклирането, колкото намаляването на употребата на пластмаса в нашето ежедневие.

Организатори

Киноточка е съвместен проект на Блок Кино и Посолството на Съединените Американски Щати.

Партньор