Kino.

ОПАСНОСТИТЕ ПРЕД ЧЕРНОМОРСКАТА ЕКОСИСТЕМА

Разговор с проф. Снежана Мончева, директор на Института по океанология “Проф. Фритьоф Нансен”

През месец януари говорим за замърсяването с пластмаса на световния океан, как това замърсяване влияе на животинските видове и какви са малките или големи стъпки, които могат да се предприемат, за да се овладее този проблем.

Всички приемаме Черно море за място за развлечение и може би не се замисляме какво се случва с животинските видове и как замърсяването влияе на естествената им среда.

Разговаряхме с проф. Снежана Мончева, директор на Института по океанология “Проф. Фритьоф Нансен”, за Черно море - неговите специфики, основните замърсители, мерките, които се взимат и дейността на на института.

Първо да дефинираме какво се разбира под “чисто” море или океан: “Съвременната формулировка е „здрава екосистема“ по аналогия със здравето на човека. И в съответствие с комплексния характер на въздействията и специфичният „отговор“ на екосистемата,  се изисква адекватна система за диагностика”, разказва проф. Мончева. Както се грижим за собственото си здраве, така трябва да отделяме внимание и на “здравето на екосистемата”.

С какво е специфично Черно море и какво не знаем за него?

Черно море има уникални характеристики. То е вътрешен, полузатворен басейн, свързан само чрез Босфора, Мраморно Море и Карченския проток с Азовско Море. Солеността му е с два пъти по-ниска (13%) в сравнение със световния океан (36%). Черно море е значително по-бедно на биоразнообразие, например в Средиземно море има над 500 вида риба, а в Черно море са около 180. То е и “единственият басейн с водосборна площ 5 пъти по-голяма от площта на самия басейн (обитавана от 180 милиона население само по поречието на р. Дунав). 

Може би не знаем, че “Черно море се нарежда напред в ранг-листата по замърсяване. За съжаление, сред Европейските морета екосистемата на Черно море се счита за една от най-засегнатите”. Проф. Мончева цитира данни, според които “в мониторинговите изследвания на Института по океанология са регистрирани концентрации на повърхността на морето в Българската акватория от порядъка на 1750 броя отпадъци на км2 (средно 161бр/км2) “. 

80% от морските отпадъци са пластмаса. 

Другите замърсите са фармацевтичните отпадъци, миещи препарати, органични замърсители от селското стопанство и индустрията, както и емисиите от въглероден диоксид, азотни и серни окиси от индустрията. По думите на проф. Мончева : “От атмосферата те попадат в морската среда (атмосферни депозити) и предизвикват „подкисляване“ на морската вода с катастрофални последствия за някои организми (коралите например), както и увеличаване на концентрацията на нитрати.” 

Как тези замърсявания влияят на качеството на морската среда и животинските видове?

“Въздействията върху морската среда и живите организми са много, разнопосочни  и комплексни – от промени в поведението и физиологичните процеси, хранене, размножаване и възпроизводство на популациите, през сериозни нарушения в хранителните вериги на морето, до намаляване на биоразнообразието и пълно изчезване на някои видове.“

Други фактори, влияещи върху състоянието на животинските видове са: прекомерният улов и експанзията на други видове. Проф. Мончева разказва още, че “влошаването на качеството на водната среда води до намаляване на имунитета на живите организми и ги прави по-чувствителни към въздействия на болестотворни вируси.” Така от 26 вида със стопанско значение през 60-те години, към настоящия момент те са редуцирани до едва 8 вида.    

Друг проблем може да бъде и подводният шум, който поразява рибите и бозайниците. Избирателно, в зависимост от силата на шумовото ниво, може да предизвика различни негативни въздействия - от промяна в поведението (дезориентация), промени в дишането, физическо увреждане, включително и смърт. По думите на проф. Мончева на този етап изследванията в Черно море в тази посока са недостатъчни. 

Повече за работата на Института по океанология “Проф. Фритьоф Нансен”

Института по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” във Варна работи върху изучаването на биоразнообразието на Черно море, изследването на характеристиките на геоложкия строеж на черноморското крайбрежие, шелфа и дълбоководната зона, както и отговаря за системент мониторинг и оценка на екологичното състояние на морската околна среда, оценка на рибните запаси, както и оценка на геоложкия риск от земетресения и свлачища. Институтът работи и с единствения в България научно-изследователски кораб, с помощта на който за 35 години са проведени над 300 експедиции. Но, за съжаление, поддържането му вече е трудно и институтът има нужда от нов изследователски кораб.

Опазването на Черно море и устойчивото управление на рибните запаси трябва да се случва с общите усилия на шестте черноморски държави. Те са включени в “Обща морска програма за Черно Море”, както и в серия други конвенции и комисии. Но по думите на проф. Мончева “различията в политическите системи се оказват съществена бариера за постигане на иначе добре осъзнатите благородни цели. Тук визирам факта, че докато България и Румъния (единствените две Черноморски държави, които членуват в ЕС), са длъжни да спазват Европейското законодателство, това не е задължително за останалите четири.”

Институтът има дни на отворените врати и през миналата година е гостувал на “Софийския фестивал на науката”. Надяваме се и тази година да можем да се срещнем с работата им на живо.


Организатори

Киноточка е съвместен проект на Блок Кино и Посолството на Съединените Американски Щати.

Партньор