Kino.

СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ: ПРЕЖИВЯВАМ ТЕМИТЕ, КОИТО СЪЗДАВАМ. ПРЕКАРВАМ ГИ ПРЕЗ СЕБЕ СИ.

Още като студент в Театралната академия Стефан Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе. До своето дипломиране, той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А’Аскеер ’93 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“, започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена. Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма.

През 1999 режисьорът Стефан Командарев го кани за композитор на дебютния си филм „Пансион за кучета“. Вълдобрев пише както оркестровите теми, така и музиката и текста за шест песни, изпълнени от някои от най-изявените алтернативни групи по това време: Уикеда, Анимационерите, Стейн, Babyface Clan, Инфинити. Работата му донася наградата за дебют на Националния фестивал за игрално кино „Златна роза“. Парчетата биват издадени в първия български филмов саундтрак, който по-късно се радва на изключителен успех, а пилотната „Аз ли съм или не съм“, изпълнена от Стефан и Арабел Караян се превръща в една от класическите филмови песни на съвременното българско кино. 

Две години след това Командарев и Вълдобрев си сътрудничат отново в документалния проект „Азбука на надеждата“. През 2009 тяхното партньорство кулминира в игралния хит на режисьора „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, който влиза в шорт-листа за „Оскар“ за чуждоезичен филм. 

След 2008 г. Вълдобрев започва да получава поредица покани за участие в европейски филмови копродукции, композирайки музиката за значителен брой игрални и документални филми като чешките „Мънисто“ (Kulicky), „Убийство по чешки“ (Killing the Czech Way), „Любов в гробницата“ (Love in the Grave), „Историята на господин Ласка“ (Otazky pana Laski), норвежкия „Можеш ли да говориш?“ (Can You Talk?) и словенския „Шоково състояние“ (State of Shock). В последните години Вълдобрев отново работи с Командарев във филма му  „Съдилището“. Създава и партитурите на два сериала на Българската национална телевизия „Недадените“ и „Денят на бащата“.  

Как се създава филмовата музика? 

Както се създава и самия филм - бавно, дълго, търпеливо и мъчително.

Каква е ролята на музиката във филма? 

Да бъде незабележима, но запомняща се.

А каква е ролята на тишината? 

Очите на добрия актьор и темпото на добрия монтажист са музика, убеден съм в това. Гледал съм филми без нито един тон и са били въздействащи. Но е майсторска работа и не се отдава на всеки. Ако не я умееш добре, филмът ти става маниерен. Виждал съм много такива примери. Сляпо следване на фестивални моди.

Какъв е вашият личен подход към филмите, върху които работите?

Подготвям се сериозно, впускам се надълбоко. Обичам да записвам с живи инструменти и имам шанса да го правя. Последните филми, които съм работил са били със солиден симфоничен оркестър, плюс отделни камерни състави и солови музиканти. В дигиталните времена на семплирани звуци, считам това за огромна привилегия. Специфичното при мен е, че изхождам или пречупвам всичко през професията си на актьор. Преживявам темите, прекарвам ги през себе си, докато ги почувствам, а не тръгвам от готови схеми и правила. Това сигурно има недостатъци, но ми дава и много предимства.

Какво ви провокира? 

Провокира ме историята, посланието, актьорското изпълнение, но най-вече първият ми разговор с режисьора. В крайна сметка, той е човекът, вдъхновяващ целия огромен екип, поне в европейското кино. Има такива, които създават лекота, комуникират с чувство за хумор и себеирония, правят нещата да изглеждат не толкова сериозни, но ти си наясно, че зад това се крие желязна визия за крайния резултат. Вярваш им, че знаят къде да те заведат - с тях е удоволствие да се работи. Има други, които говорят малко. На тях също можеш да имаш голямо доверие. Има трети, с които комуникацията се свежда до слушане на безкрайния им монолог, винаги и за всичко са прави, лишени от артистизъм, сглобяват филмите си по рецепти на скрипт-доктори. Обикновено са доста авторитарни и гледат на композитора като на заплаха или враг. Това също провокира, но с тях е мъчение да се работи.

Трябва ли да харесваш филма, за да създадеш добра музика за него?

Емоцията е много важна. Иначе се усеща някаква нечестност, музиката ти присъства формално, дори и да е хубава, сама по себе си. Като актьор, с течение на годините, се стремях да изградя едни почти любовни отношения с кино-камерата. Приемам я и й се отдавам изцяло. Опитвам да правя същото и с монтираните сцени от филма, когато композирам.

Кой е най-трудният филм, за който сте композирали?

Българският “Съдилището”, норвежкият “Can You Talk” и словенският The State of Shock.

Коя ваша работа ви е донесла най-голямо удовлетворение? 

Работата по филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и по телевизионните сериали на БНТ “Недадените” и “Денят на бащата”.

Коя е вашата любима музикална тема, написана от друг композитор?

Не са никак малко. Ще бъде несправедливо да пропусна някоя от тях.

Има ли в България добра школа за филмова музика? Къде може да научиш на тънкостите на професията? 

Тънкостите на професията на композитора можеш да научиш единствено докато работиш активно. Докато опитваш и грешиш. Докато се стремиш към усъвършенстване. 

Организатори

Киноточка е съвместен проект на Блок Кино и Посолството на Съединените Американски Щати.

Партньор